transcript
show notes
Някога се срещахме и аз не знам как сме успявали. Но го правехме без телефони, без съобщения от типа на „на ъгъла съм“ или „след две минути съм там“. Само с един определен предварително час, едно място и малко търпение.
В този епизод на „Бошлаф“ си говорим за онези 5-6 минути закъснение. За чакането, за срещите, за егото, за оправданията и за магията на времето, когато нямаше как да провериш къде е другият.
Защото понякога малкото закъснение не е загубено време. То е среща - със себе си, с някой непознат или със спомен от едно друго време.
🎙️ Един Бошлаф за чакането и хората, които все още си струва да чакаме.
🌿Вече можете да оставяте коментар тук.
Ако харесвате този подкаст, абонирайте се за него в платформата, в която го слушате в момента. Споделете го с приятели. Или пък го пратете на някой брат, който ви дразни:)
Намерете ни във фейсбук и ни кажете какво мислите: https://www.facebook.com/boshlaf.
Гледайте ни и в YouTube, където имаме специални епизоди: https://bit.ly/2xTw1Ev.
Бошлаф е подкаст на български, в който разказваме истории, с които искаме да се замислим за света около нас.
Music by OpenMindAudio from Pixabay
Sound Effect by OpenMindAudio from Pixabay
Sound Effect by freesound_community from Pixabay
